порѐчие — съществително име, среден род (тип 72)
Значение
мн. порѐчия, ср. Земите, които се намират край коритото на река; долина на река. Поречието на Вит.
Грешни изписвания (1)
- пуречие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | по-ре-чие | |
---|---|---|
членувано | по-ре-чи-е-то | |
мн.ч. | по-ре-чия | |
членувано | по-ре-чи-я-та |