поречие

Речник на българския език

порѐчие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. порѐчия, ср. Земите, които се намират край коритото на река; долина на река. Поречието на Вит.

Грешни изписвания (1)

  • пуречие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ре-чие
членувано по-ре-чи-е-то
мн.ч. по-ре-чия
членувано по-ре-чи-я-та