попъ̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
попъ̀тна, попъ̀тно, мн. попъ̀тни, прил. Който е в едно направление с пътуването. Попътен вятър.
Грешни изписвания (3)
- попътин
- пупътен
- пупътин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | по-пъ-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | по-път-ния | ||
| пълен член | по-път-ни-ят | ||
| ж. р. | по-път-на | ||
| членувано | по-път-на-та | ||
| ср. р. | по-път-но | ||
| членувано | по-път-но-то | ||
| мн. ч. | по-път-ни | ||
| членувано | по-път-ни-те | ||