попритуляне

Речник на българския език

попритуляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • попритулъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поп-ри-ту-ля-не
членувано поп-ри-ту-ля-не-то
мн.ч. поп-ри-ту-ля-ния
членувано поп-ри-ту-ля-ни-я-та