попоклащане

Речник на българския език

попоклащане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • попоклаштане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-пок-ла-ща-не
членувано по-пок-ла-ща-не-то
мн.ч. по-пок-ла-ща-ния
членувано по-пок-ла-ща-ни-я-та