поплин

Речник на българския език

поплѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид фина тъкан.
прил. поплѝнен, поплѝнена, поплѝнено, мн. поплѝнени. Поплинена блуза.

Грешни изписвания (1)

  • пуплин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поп-лин
непълен член поп-ли-на
пълен член поп-ли-нът
мн.ч. поп-ли-ни
членувано поп-ли-ни-те
бройна форма поп-ли-на
звателна форма