попечение

Речник на българския език

попечѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. попечѐния, ср. Остар. Грижа.

Грешни изписвания (3)

  • попичение
  • пупечение
  • пупичение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-пе-че-ние
членувано по-пе-че-ни-е-то
мн.ч. по-пе-че-ния
членувано по-пе-че-ни-я-та