пооправяне

Речник на българския език

пооправяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пооправъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-оп-ра-вя-не
членувано по-оп-ра-вя-не-то
мн.ч. по-оп-ра-вя-ния
членувано по-оп-ра-вя-ни-я-та