понтификат

Речник на българския език

понтификат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пон-ти-фи-кат
непълен член пон-ти-фи-ка-та
пълен член пон-ти-фи-ка-тът
мн.ч. пон-ти-фи-ка-ти
членувано пон-ти-фи-ка-ти-те
бройна форма пон-ти-фи-ка-та
звателна форма