понатрошаване

Речник на българския език

понатрошаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-нат-ро-ша-ва-не
членувано по-нат-ро-ша-ва-не-то
мн.ч. по-нат-ро-ша-ва-ния
членувано по-нат-ро-ша-ва-ни-я-та