понавъртане

Речник на българския език

понавъртане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-на-вър-та-не
членувано по-на-вър-та-не-то
мн.ч. по-на-вър-та-ния
членувано по-на-вър-та-ни-я-та