понабавяне

Речник на българския език

понабавяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • понабавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-на-ба-вя-не
членувано по-на-ба-вя-не-то
мн.ч. по-на-ба-вя-ния
членувано по-на-ба-вя-ни-я-та