помпен

Речник на българския език

1. по̀мпен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • помпин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пом-пен
непълен член пом-пе-ния
пълен член пом-пе-ни-ят
ж. р. пом-пе-на
членувано пом-пе-на-та
ср. р. пом-пе-но
членувано пом-пе-но-то
мн. ч. пом-пе-ни
членувано пом-пе-ни-те

2. помпен — мин. страд. прич. м. р.

помпен е производна форма на помпя (мин. страд. прич. м. р.).