помпа

Речник на българския език

1. по̀мпа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. по̀мпи, ж. Уред или приспособление към уред за помпане. Автомобилна помпа. Водна помпа.

Грешни изписвания (1)

  • помпъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пом-па
членувано пом-па-та
мн.ч. пом-пи
членувано пом-пи-те
звателна форма

2. помпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

помпа е производна форма на помпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. помпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помпа е производна форма на помпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. помпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помпа е производна форма на помпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).