помощница

Речник на българския език

помо̀щница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. помо̀щници, ж. Жена помощник.

Грешни изписвания (15)

  • помоштнеца
  • помоштнецъ
  • помоштница
  • помоштницъ
  • помощнеца
  • помощнецъ
  • помощницъ
  • пумоштнеца
  • пумоштнецъ
  • пумоштница
  • пумоштницъ
  • пумощнеца
  • пумощнецъ
  • пумощница
  • пумощницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ни-ца
членувано по-мощ-ни-ца-та
мн.ч. по-мощ-ни-ци
членувано по-мощ-ни-ци-те
звателна форма