помощник-управителка

Речник на българския език

помо̀щник-управителка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-уп-ра-ви-тел-ка
членувано по-мощ-ник-уп-ра-ви-тел-ка-та
мн.ч. по-мощ-ник-уп-ра-ви-тел-ки
членувано по-мощ-ник-уп-ра-ви-тел-ки-те
звателна форма