помощник-кмет

Речник на българския език

помо̀щник-кмет съществително име, мъжки род (тип 1a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • помощнек-кмет
  • помощнек-кмит
  • помощник-кмит
  • пумощнек-кмет
  • пумощнек-кмит
  • пумощник-кмет
  • пумощник-кмит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-к-мет
непълен член по-мощ-ник-к-ме-та
пълен член по-мощ-ник-к-ме-тът
мн.ч. по-мощ-ник-к-ме-то-ве
членувано по-мощ-ник-к-ме-то-ве-те
бройна форма по-мощ-ник-к-ме-то-ве
звателна форма по-мощ-ник-к-ме-те