помощник-касиерче

Речник на българския език

помо̀щник-касиерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • помощнек-касеерче
  • помощнек-касеирче
  • помощнек-касиерче
  • помощнек-касиирче
  • помощнек-късеерче
  • помощнек-късеирче
  • помощнек-късиерче
  • помощнек-късиирче
  • помощник-касеерче
  • помощник-касеирче
  • помощник-касиирче
  • помощник-късеерче
  • помощник-късеирче
  • помощник-късиерче
  • помощник-късиирче
  • пумощнек-касеерче
  • пумощнек-касеирче
  • пумощнек-касиерче
  • пумощнек-касиирче
  • пумощнек-късеерче
  • пумощнек-късеирче
  • пумощнек-късиерче
  • пумощнек-късиирче
  • пумощник-касеерче
  • пумощник-касеирче
  • пумощник-касиерче
  • пумощник-касиирче
  • пумощник-късеерче
  • пумощник-късеирче
  • пумощник-късиерче
  • пумощник-късиирче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ка-си-ер-че
членувано по-мощ-ник-ка-си-ер-че-то
мн.ч. по-мощ-ник-ка-си-ер-че-та
членувано по-мощ-ник-ка-си-ер-че-та-та