помощник-капитанче

Речник на българския език

помо̀щник-капитанче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • помощнек-капетанче
  • помощнек-капетънче
  • помощнек-капитанче
  • помощнек-капитънче
  • помощнек-къпетанче
  • помощнек-къпетънче
  • помощнек-къпитанче
  • помощнек-къпитънче
  • помощник-капетанче
  • помощник-капетънче
  • помощник-капитънче
  • помощник-къпетанче
  • помощник-къпетънче
  • помощник-къпитанче
  • помощник-къпитънче
  • пумощнек-капетанче
  • пумощнек-капетънче
  • пумощнек-капитанче
  • пумощнек-капитънче
  • пумощнек-къпетанче
  • пумощнек-къпетънче
  • пумощнек-къпитанче
  • пумощнек-къпитънче
  • пумощник-капетанче
  • пумощник-капетънче
  • пумощник-капитанче
  • пумощник-капитънче
  • пумощник-къпетанче
  • пумощник-къпетънче
  • пумощник-къпитанче
  • пумощник-къпитънче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ка-пи-тан-че
членувано по-мощ-ник-ка-пи-тан-че-то
мн.ч. по-мощ-ник-ка-пи-тан-че-та
членувано по-мощ-ник-ка-пи-тан-че-та-та