помощник-бригадирче

Речник на българския език

помо̀щник-бригадирче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • помощнек-брегадерче
  • помощнек-брегадирче
  • помощнек-брегъдерче
  • помощнек-брегъдирче
  • помощнек-бригадерче
  • помощнек-бригадирче
  • помощнек-бригъдерче
  • помощнек-бригъдирче
  • помощник-брегадерче
  • помощник-брегадирче
  • помощник-брегъдерче
  • помощник-брегъдирче
  • помощник-бригадерче
  • помощник-бригъдерче
  • помощник-бригъдирче
  • пумощнек-брегадерче
  • пумощнек-брегадирче
  • пумощнек-брегъдерче
  • пумощнек-брегъдирче
  • пумощнек-бригадерче
  • пумощнек-бригадирче
  • пумощнек-бригъдерче
  • пумощнек-бригъдирче
  • пумощник-брегадерче
  • пумощник-брегадирче
  • пумощник-брегъдерче
  • пумощник-брегъдирче
  • пумощник-бригадерче
  • пумощник-бригадирче
  • пумощник-бригъдерче
  • пумощник-бригъдирче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-б-ри-га-дир-че
членувано по-мощ-ник-б-ри-га-дир-че-то
мн.ч. по-мощ-ник-б-ри-га-дир-че-та
членувано по-мощ-ник-б-ри-га-дир-че-та-та