помирител

Речник на българския език

помирѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

помирѝтелят, помирѝтеля, мн. помирѝтели, м. Човек, който помирява.

Грешни изписвания (7)

  • померител
  • померитил
  • помиритил
  • пумерител
  • пумеритил
  • пумирител
  • пумиритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ми-ри-тел
непълен член по-ми-ри-те-ля
пълен член по-ми-ри-те-лят
мн.ч. по-ми-ри-те-ли
членувано по-ми-ри-те-ли-те
бройна форма по-ми-ри-те-ли
звателна форма по-ми-ри-те-лю