поляче

Речник на българския език

поляче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • полъче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ля-че
членувано по-ля-че-то
мн.ч. по-ля-че-та
членувано по-ля-че-та-та