поляризатор

Речник на българския език

поляриза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • полярезатор
  • полярезатур
  • поляризатур
  • пулярезатор
  • пулярезатур
  • пуляризатор
  • пуляризатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ля-ри-за-тор
непълен член по-ля-ри-за-то-ра
пълен член по-ля-ри-за-то-рът
мн.ч. по-ля-ри-за-то-ри
членувано по-ля-ри-за-то-ри-те
бройна форма по-ля-ри-за-то-ра
звателна форма