полюсен

Речник на българския език

по̀люсен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. по̀люс

Грешни изписвания (5)

  • полйосен
  • полйосин
  • полйусен
  • полйусин
  • полюсин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-лю-сен
непълен член по-люс-ния
пълен член по-люс-ни-ят
ж. р. по-люс-на
членувано по-люс-на-та
ср. р. по-люс-но
членувано по-люс-но-то
мн. ч. по-люс-ни
членувано по-люс-ни-те