полухора

Речник на българския език

полухора съществително име, плуралия тантум (тип 74) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. по-лу-хо-ра
членувано по-лу-хо-ра-та