полутвърд

Речник на българския език

полу̀твъ̀рд прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • полутвърт
  • пулутвърт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-лут-върд
непълен член по-лут-вър-дия
пълен член по-лут-вър-ди-ят
ж. р. по-лут-вър-да
членувано по-лут-вър-да-та
ср. р. по-лут-вър-до
членувано по-лут-вър-до-то
мн. ч. по-лут-вър-ди
членувано по-лут-вър-ди-те