полуприпадък

Речник на българския език

полуприпадък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-луп-ри-па-дък
непълен член по-луп-ри-па-дъ-ка
пълен член по-луп-ри-па-дъ-кът
мн.ч. по-луп-ри-па-дъ-ци
членувано по-луп-ри-па-дъ-ци-те
бройна форма по-луп-ри-па-дъ-ка
звателна форма