полуприпадъка

Речник на българския език

1. полуприпадъка — ед. ч. непълен член

полуприпадъка е производна форма на полуприпадък (ед. ч. непълен член).

2. полуприпадъка — бройна форма

полуприпадъка е производна форма на полуприпадък (бройна форма).