полупразен

Речник на българския език

полу̀пра̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • полупразин
  • пулупразен
  • пулупразин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-луп-ра-зен
непълен член по-луп-раз-ния
пълен член по-луп-раз-ни-ят
ж. р. по-луп-раз-на
членувано по-луп-раз-на-та
ср. р. по-луп-раз-но
членувано по-луп-раз-но-то
мн. ч. по-луп-раз-ни
членувано по-луп-раз-ни-те