полумесец

Речник на българския език

полумѐсец съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. полумѐсеци, (два) полумѐсеца, м.
1. Видима част от луната, когато не е пълна.
2. Прен. Само ед. Мюсюлмански страни, мохамеданство. Борба на кръста с полумесеца.

Грешни изписвания (7)

  • поломесец
  • поломесиц
  • полумесиц
  • пуломесец
  • пуломесиц
  • пулумесец
  • пулумесиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-ме-сец
непълен член по-лу-ме-се-ца
пълен член по-лу-ме-се-цът
мн.ч. по-лу-ме-се-ци
членувано по-лу-ме-се-ци-те
бройна форма по-лу-ме-се-ца
звателна форма