полулъжа

Речник на българския език

полулъжа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-лъ-жа
членувано по-лу-лъ-жа-та
мн.ч. по-лу-лъ-жи
членувано по-лу-лъ-жи-те
звателна форма