полукълбо

Речник на българския език

1. полукълбо̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. полукълба̀, ср.
1. Половин кълбо; полусфера.
2. Половин земно кълбо по отношение на екватора или на Гринуичкия меридиан. Северно полукълбо.

Грешни изписвания (7)

  • полокалбо
  • полокълбо
  • полукалбо
  • пулокалбо
  • пулокълбо
  • пулукалбо
  • пулукълбо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-къл-бо
членувано по-лу-къл-бо-то
мн.ч. по-лу-къл-ба
членувано по-лу-къл-ба-та

2. полукълбо̀ съществително име, среден род (тип 61) редактиране

Значение

мн. полукълба̀, ср.
1. Половин кълбо; полусфера.
2. Половин земно кълбо по отношение на екватора или на Гринуичкия меридиан. Северно полукълбо.

Грешни изписвания (7)

  • полокалбо
  • полокълбо
  • полукалбо
  • пулокалбо
  • пулокълбо
  • пулукалбо
  • пулукълбо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-къл-бо
членувано по-лу-къл-бо-то
мн.ч. по-лу-къл-бе-та
членувано по-лу-къл-бе-та-та