полукултурен

Речник на българския език

полу̀култу̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • полуколтурен
  • полуколтурин
  • полукултурин
  • пулуколтурен
  • пулуколтурин
  • пулукултурен
  • пулукултурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-лу-кул-ту-рен
непълен член по-лу-кул-тур-ния
пълен член по-лу-кул-тур-ни-ят
ж. р. по-лу-кул-тур-на
членувано по-лу-кул-тур-на-та
ср. р. по-лу-кул-тур-но
членувано по-лу-кул-тур-но-то
мн. ч. по-лу-кул-тур-ни
членувано по-лу-кул-тур-ни-те