полуизвърнат

Речник на българския език

1. полуизвърнат прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-лу-из-вър-нат
непълен член по-лу-из-вър-на-тия
пълен член по-лу-из-вър-на-ти-ят
ж. р. по-лу-из-вър-на-та
членувано по-лу-из-вър-на-та-та
ср. р. по-лу-из-вър-на-то
членувано по-лу-из-вър-на-то-то
мн. ч. по-лу-из-вър-на-ти
членувано по-лу-из-вър-на-ти-те

2. полуизвърнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

полуизвърнат е производна форма на полуизвърна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. полуизвърнат — мин. страд. прич. м. р.

полуизвърнат е производна форма на полуизвърна (мин. страд. прич. м. р.).