полуглух

Речник на българския език

полуглу̀х прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пологлух
  • пулоглух
  • пулуглух

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-луг-лух
непълен член по-луг-лу-хия
пълен член по-луг-лу-хи-ят
ж. р. по-луг-лу-ха
членувано по-луг-лу-ха-та
ср. р. по-луг-лу-хо
членувано по-луг-лу-хо-то
мн. ч. по-луг-лу-хи
членувано по-луг-лу-хи-те