полубожество

Речник на българския език

полубожество̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. полубожества̀, ср. Божество с междинна позиция между боговете и хората.

Грешни изписвания (15)

  • полобожество
  • полобожиство
  • полобужество
  • полобужиство
  • полубожиство
  • полубужество
  • полубужиство
  • пулобожество
  • пулобожиство
  • пулобужество
  • пулобужиство
  • пулубожество
  • пулубожиство
  • пулубужество
  • пулубужиство

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-бо-жес-т-во
членувано по-лу-бо-жес-т-во-то
мн.ч. по-лу-бо-жес-т-ва
членувано по-лу-бо-жес-т-ва-та