половинка

Речник на българския език

половѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. половѝнки, ж.
1. Умал. Половина.
2. Разг. Единият член на съпружеската двойка по отношение на другия. Моята половинка. Нежна половинка.

Грешни изписвания (7)

  • половинкъ
  • полувинка
  • полувинкъ
  • пуловинка
  • пуловинкъ
  • пулувинка
  • пулувинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ло-вин-ка
членувано по-ло-вин-ка-та
мн.ч. по-ло-вин-ки
членувано по-ло-вин-ки-те
звателна форма