полином

Речник на българския език

полино̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • поленом
  • пуленом
  • пулином

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ли-ном
непълен член по-ли-но-ма
пълен член по-ли-но-мът
мн.ч. по-ли-но-ми
членувано по-ли-но-ми-те
бройна форма по-ли-но-ма
звателна форма