полиграфийка

Речник на българския език

полиграфийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лиг-ра-фий-ка
членувано по-лиг-ра-фий-ка-та
мн.ч. по-лиг-ра-фий-ки
членувано по-лиг-ра-фий-ки-те
звателна форма