полиграф

Речник на българския език

полигра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • полеграф
  • пулеграф
  • пулиграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лиг-раф
непълен член по-лиг-ра-фа
пълен член по-лиг-ра-фът
мн.ч. по-лиг-ра-фи
членувано по-лиг-ра-фи-те
бройна форма по-лиг-ра-фа
звателна форма