полигон

Речник на българския език

полиго̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. полиго̀ни, (два) полиго̀на, м.
1. Специална площадка за военно или спортно обучение, за каране и изпитване на коли и др.
2. Прен. Сфера, област, където се изпитва, проверява нещо ново.

Грешни изписвания (3)

  • полегон
  • пулегон
  • пулигон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ли-гон
непълен член по-ли-го-на
пълен член по-ли-го-нът
мн.ч. по-ли-го-ни
членувано по-ли-го-ни-те
бройна форма по-ли-го-на
звателна форма