полен

Речник на българския език

полен — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лен
непълен член по-ле-на
пълен член по-ле-нът
мн.ч. по-ле-ни
членувано по-ле-ни-те
бройна форма по-ле-на
звателна форма —

Връзки