полевъд

Речник на българския език

полевъ̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. полевъ̀ди, м. Остар. Човек, който отглежда житни растения.

Грешни изписвания (4)

  • полевът
  • поливът
  • пулевът
  • пуливът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ле-въд
непълен член по-ле-въ-да
пълен член по-ле-въ-дът
мн.ч. по-ле-въ-ди
членувано по-ле-въ-ди-те
бройна форма по-ле-въ-да
звателна форма