покупателка

Речник на българския език

покупа̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. покупа̀телки, ж. Жена покупател.

Грешни изписвания (15)

  • покопателка
  • покопателкъ
  • покопатилка
  • покопатилкъ
  • покупателкъ
  • покупатилка
  • покупатилкъ
  • пукопателка
  • пукопателкъ
  • пукопатилка
  • пукопатилкъ
  • пукупателка
  • пукупателкъ
  • пукупатилка
  • пукупатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ку-па-тел-ка
членувано по-ку-па-тел-ка-та
мн.ч. по-ку-па-тел-ки
членувано по-ку-па-тел-ки-те
звателна форма