покров

Речник на българския език

покро̀в съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. покро̀ви, (два) покро̀ва, м.
1. Плат, с който покриват мъртвец; саван.
2. В поезията — покривка, покривало. Снежен покров.

Грешни изписвания (3)

  • пукров
  • покроф
  • пукроф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-ров
непълен член пок-ро-ва
пълен член пок-ро-вът
мн.ч. пок-ро-ви
членувано пок-ро-ви-те
бройна форма пок-ро-ва
звателна форма