поклонение

Речник на българския език

поклонѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. поклонѐния, ср. Обикн. ед.
1. Посещение на свещени места.
2. Отдаване на почит (на покойник).

Грешни изписвания (3)

  • поклунение
  • пуклонение
  • пуклунение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-ло-не-ние
членувано пок-ло-не-ни-е-то
мн.ч. пок-ло-не-ния
членувано пок-ло-не-ни-я-та