покаятелен

Речник на българския език

покаятелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • покаътелен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ка-я-те-лен
непълен член по-ка-я-тел-ния
пълен член по-ка-я-тел-ни-ят
ж. р. по-ка-я-тел-на
членувано по-ка-я-тел-на-та
ср. р. по-ка-я-тел-но
членувано по-ка-я-тел-но-то
мн. ч. по-ка-я-тел-ни
членувано по-ка-я-тел-ни-те