покаяница

Речник на българския език

пока̀яница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пока̀яници, ж. Жена покаяник.

Грешни изписвания (7)

  • покаянеца
  • покаянецъ
  • покаяницъ
  • пукаянеца
  • пукаянецъ
  • пукаяница
  • пукаяницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ка-я-ни-ца
членувано по-ка-я-ни-ца-та
мн.ч. по-ка-я-ни-ци
членувано по-ка-я-ни-ци-те
звателна форма