покана

Речник на българския език

пока̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пока̀ни, ж.
1. Обикн. ед. Молба към някого да направи нещо; предложение. Покана за танц.
2. Напечатан лист с предложение към някого да направи нещо. Покана за сватба.
3. Разг. Храна, която се предлага на болен, бременна и др.

Грешни изписвания (3)

  • поканъ
  • пукана
  • пуканъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ка-на
членувано по-ка-на-та
мн.ч. по-ка-ни
членувано по-ка-ни-те
звателна форма