показание

Речник на българския език

показа̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. показа̀ния, ср.
1. Данни, които свидетелстват за нещо.
2. Данни за работата на отделните елементи на машина, които се отчитат с различни апарати.
3. Обикн. мн. Сведения за някакво произшествие или престъпление, които се дават официално на разпит.

Грешни изписвания (3)

  • покъзание
  • пуказание
  • пукъзание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ка-за-ние
членувано по-ка-за-ни-е-то
мн.ч. по-ка-за-ния
членувано по-ка-за-ни-я-та