поизпъстряне

Речник на българския език

поизпъстряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • поизпъстръне
  • поиспъстръне
  • поиспъстряне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-из-пъс-т-ря-не
членувано по-из-пъс-т-ря-не-то
мн.ч. по-из-пъс-т-ря-ния
членувано по-из-пъс-т-ря-ни-я-та